Как тактиката "Умрялата лисица" донесе първо злато за Австралия от Олимпийски игри през 2002

Стивън Бредбъри е бивш състезател по шортрек - дисциплина, която изисква изключителна концентра;ия, перфектен контрол над кънките и скорост. Според личните му показатели и прогнози преди Олимпиадата в Солт Лейк Сити през 2002 година Бредбъри въобще не влизал в сметките дори за полуфинал, камоли за финал и медал.

Олимпиадата започва добре за Стивън, който печели елиминационната си серия първи, с време 1 м 31 секунди. След тегленето на жребия за четвърт финала, обаче, ситуацията изглеждала безнадеждна за него - той трябвало да се състезава с американеца Аполо Оно, многократен шампион по шорттрек и любимец на публиката, както и с действащият по това време Световен шампион Марк Краньон от Канада. При условие, че само двама от серия се класират за полуфинал, съдбата на Бредбъри изглеждала обречена.

След завършване на серията Бредбъри се класира трети, но Фортуна се усмихва на русият австралиец - Марк Краньон е дисквалифициран заради сблъсък с друг състезател. Така Бредбъри заема последното свободно място за полуфинала.

На самият полуфинал Бредбъри се движи пети почти до края на надпреварата, позиция, която не му дава дори илюзорни шансове за финал. Първите трима по пистата са състезатели с повече от респектиращи визитки - световният шампион Ким Донг-Сун от Южна Корея, многократният олимпийски шампион Жияжун Ли от Китай и Матю Турко от Канада. Малко преди финала, обаче, тримата се сблъскват, и от пети Бредбъри завършва втори, класирайки се отново с късмет за финала.

Мнозина от вас биха си помислили, че с това късметът на Стивън се изчерпва?

Е, Богинята на Съдбата била на друго мнение. Във финалната серия Бредбъри изостава с над 15 метра (почти половин обиколка) на последния завой преди финала. Точно тогава немислимото се случва - масово падане на ВСИЧКИ състезатели преди нео, 50-на метра преди финала. Стивън Бредбъри спокойно ги подминава и… спечелва златния медал, първи такъв за държава от Южното полукълбо от Зимни Олимпийски Игри.

След финала Бредбъри намира сила в себе си просто да вдигне ръце - невярващ на това, което се е случило току-що. Съдиите признават състезанието, въпреки падането, и медалът става официален.

В интервюта след състезанието Бредбъри потвърждава това, което изглеждало немислимо - тактиката "Изчакай ги, те ще паднат сами". "Аз бях най-възрастният на финала", казва Бредбъри, "след четири състезания, буквално едно след друго, знаех, че никога няма да постигна скоростта, нужна ми за нещо повече от вероятно последно място. За това и не се напрягах да стигна другите - просто гледах да съм близо до тях, и чаках някой да падне. Е, те паднаха всички!", завършва Бредбъри разказа си за тактиката "умрялата лисица".

След състезанието целият свят се радва на невероятния късмет на австралиеца, но някои американски медии се опитват да омаловажат постижението му. "Историческият първи медал за Австралия им падна от небето, като птиче лайно", пише USA Today.

Статията е публикувана преди 3 години, 5 месеца на 18 февруари 2014 г, и е видяна 774 пъти

Мнения за Как тактиката "Умрялата лисица" донесе първо злато за Австралия от Олимпийски игри през 2002 Споделете
вашето мнение!